Високата порта унифицира Десятъка

Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари.

Загива Индже войвода

Индже войвода е един от най-прославените български хайдути. Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", ...

Прочети повече

След падането на България под османска власт десятъкът се запазва, наречен е юшур и обхваща всички земеделски произведения. На 18 април 1840 г. Високата порта унифицира Десятъка и започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.

След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г.

През 1882 г. данъкът е трансформиран в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята.

Правителството на Тодор Иванчов (1899–1901 г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на поземления данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в 10 Обикновено Народно събрание започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък.

Приета е Търновската конституция

Търновската конституция е първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново, след ...

Прочети повече

В периода от лятото на 1899 г. до началото на 1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия.

Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март 1900 г. от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час.

В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове.

Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.

Титаник потъва

Титаник е британски лайнер от клас "Олимпик", известен със сблъсъка си с айсберг и трагичното си потъване на 15 април 1912 г. Построен...

Прочети повече

В резултат на бунтовете десятъкът е окончателно заменен с поземлен през 1901 г.