Столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол

През 3 век в Римската империя има жестока криза. Старата столица Рим не могла да изпълнява функцията си в тези условия. Император Диоклециан ясно съзнавал това и предпочитал да управлява империята от малоазийския град Никомидия. Неговият приемник Константин I Велики пръв от римските владетели се заема да създаде нова столица. Мястото за нея било избрано изключително сполучливо. Тя трябвало да се изгради на бреговете на Босфора, където се намира античният град Византион и където е естествената географска граница между Европа и Азия. Строежът на новата столица започва през ноември 324 година. Лично Константин Велики очертава плана на градските стени. След по-малко от шест години, на 11 май 330 година, новата столица е тържествено осветена и получава названието Константинопол – градът на Константин. Още тогава той е наричан Новия Рим. За жителите му и за поданиците на империята той бил просто Градът: неговото величие не позволявало да бъде сбъркан с някой друг град. По-късно (навярно от XI в. нататък), българите го нарекли Цариград, като с това подчертават ролята му на императорско седалище.

Изключително изгодното положение и непрестанните императорски грижи бързо превръщат Константинопол в огромен, почти половинмилионен град, с цветущи занаяти, търговия и изкуство. Той бил изграден по подобие на стария Рим и според най-добрите традиции на римското градоустройство. За разлика от стария Рим обаче Константинопол бил вече не само римски, но и християнски град. В него били построени не само дворци, амфитеатри и акведукти, но и величествени християнски храмове. Новата столица сякаш олицетворявала прехода от римско-езическата към християнската епоха.

В началото на 5 век (413 г.) Константинопол е обграден с втора стена и се превръща в най-добре укрепения град в тогавашния свят. Епископът на Новия Рим бързо заема челно място в църковната организация и започва да се назовава Вселенски патриарх.