Септемврийското въстание

По отношение на Деветоюнския преврат и последвалото го Юнско въстание ръководството на БКП заема позиция на неутралитет, тъй като смята случващото се в страната за "борба за власт между градската и селската буржоазия". Тази позиция е плод на схващанията на старите дейци на партията, начело с Димитър Благоев и Тодор Луканов, които смятат, че в България не е назряла революционна обстановка. Те са противници на такъв радикален курс на борба, поради това че БКП е легална и парламентарно представена партия. В 19 ОНС партията има 50 депутати и е втората политическа сила след БЗНС. Политическият опит и мъдрост на създателя на социалистическото движение в България Димитър Благоев, го кара да се противопостави на каквито и да било прибързани революционни действия на левите комунисти в БКП, което би поставило партията извън закона и в политическа изолация за дълги години.

Същевременно, партийни организации в страната се обявяват за противодействие на преврата, някои дори се включват в Юнското въстание. Българският генерален секретар на Коминтерна Васил Коларов изпраща телеграма до ръководството на БКП (т.с.), в което го съветва да "действа решително, даже със Стамболийски", но в крайна сметка единни действия в подкрепа на въстанието на БЗНС не са предприети.

От 5 до 7 август 1923 година са проведени заседания на ЦК на БКП (т.с.), на който младите и радикално настроени дейци на партията, начело с Георги Димитров и Васил Коларов, инспирирани и подкрепяни от Коминтерна, надделяват в полза на организирането на ново въстание. За участие в него са привлечени левицата на БЗНС и някои анархисти. Създаден е единен комитет за военнотехническа подготовка на въстанието като специален орган на ЦК , ръководен от Коста Янков.

Причината за поетия курс на въоръжена борба се корени в амбициите на Съветския съюз за запалване на Световна социалистическа революция (Мировая революция) и за установяване на нови Съветски социалистически републики в Европа. Чрез т. нар. износ на революция Съветският съюз подготвя проникването в Централна Европа на войскови части за подкрепа на комунистическото движение в Италия, Англия и особено в политически нестабилната Германия след Ноемврийската революция и въстанието на спартакистите. Нахлулата и разбита през 1920 година край Варшава Червена армия, ръководена от маршал Михаил Тухачевски, не намира подкрепа от очакваното революционизиране на масите, както и не навлиза на територията на Германия, но болшевишката политика остава същата. "Революцията отвън беше възможна" пише маршал Тухачевски. Това е основната линия на Коминтерна към дестабилизиране и за настъпване към сърцето на Европа. След разгрома на червената армия край Варшава, "Българската революция трябваше да стане пролог на германската революция" пише Лев Троцки. В успеха на българското въстание не е имало съмнения и на заседание на Политбюро на болшевишката партия в червения Кремъл е разписан точният сценарий и датата на следващия преврат — преврата в Германия да се извърши на 9 ноември 1923 г. Така с организираното дестабилизиране на България и въвличането на българския народ в гражданска война се прилага болшевишкия модел за завладяване на политическа власт.

Правителството взема мерки за осуетяване на въстанието и арестува повече от 2000 видни дейци на БКП на 12 септември. Като реакция на арестите, въстанието започва да избухва стихийно по места (отначало в Казанлъшко). На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП, на която, въпреки съпротивата на привържениците на легалната дейност, е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември. Водачите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов си избират за действие Северозападна България - район, по-близо до границата с Югославия. Планът на въстанието предполага то да бъде масово вдигнато във Врачански окръг, след което да се сформира въстаническа армия, която да превземе София. Целта на въстанието не е промяната на държавния строй, а само "установяването на работническо-селско правителство".

Битката при Виена

Битката при Виена се провежда на 12 септември 1683 г., след като Османската империя е обсаждала Виена в продължение на 2 месеца. През ...

Прочети повече

Първи започват въстанически действия комунистите в село Мъглиж, Казанлъшко на 13 срещу 14 септември. Присъединява се и организацията на БКП от село Голямо Дряново. Въстаниците превземат двете села, но не са подкрепени от партийните организации от съседните населени места, които решават да чакат официалното обявяване на въстанието. Няколко часа след началото на въстанието в Мъглиж, те се оттеглят в планините. На 12 септември в Стара Загора е съставен акционен комитет, който решава в окръга да се вдигне въстание на 19 срещу 20 септември. Въстанието започва в Стара Загора в уреченото време, но е бързо смазано от правителствените части. По същото време се вдига Нова Загора, като градът и почти цялата околия са овладени от въстаниците. Отново на 19/20 септември въстават села в околностите на Чирпан, като е направен неуспешен опит за завземане на града. Нереализирането на въстанието в Бургаско позволява на правителството да мобилизира силни войскови части и да потуши въстанието в Старозагорско. Особено упорити боеве се водят за селата Мъглиж, Енина и Шипка.

На 22 септември революционен комитет, в състав Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов обявява въстанието. На 23 септември сутринта под ръководството на Иван Пейчев е завзет град Фердинанд. Правителството изпраща войскова част от Враца, която след сражение отблъсква въстаниците от града. На свой ред, правъзхождаща я по численост въстаническа дружина начело с Георги Дамянов отблъсква войската и наново завзема града. Междувременно въстанието избухва в почти всички села от околностите на Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. На 24 септември въстаниците изтласкват от Берковица войсковите части и зле въоръжени цивилни поддръжници на правителството и завземат града. Ден по-рано въстанически сили нападат Лом и завземат голяма част от него. Въстанически позиции са разположени в прохода Петрохан. Във Врачанско, Видинско и Белоградчишко въстават само отделни села.

Въстанието в Северозападна България

Правителството на Александър Цанков, което се опира на българската армия, обявява военно положение на 22 септември и мобилизира големи войскови сили за справяне с въстанието. Срещу въстаниците се сражават и цивилни доброволци, наречени по-късно и шпицкомандаджии. Комунистическото ръководство на въстанието също обявява военна мобилизация за създаването на отряди на работническо-селската власт, като се създават и транспортни и снабдителни отряди в овладените от него райони. Пристъпва се към реквизиции и клане на животни по домовете на селяните за изхранване на въстаническите отряди.

В помощ на обкръжения от въстаниците в Лом конен полк и въоръжени от властта цивилни е изпратено подкрепление от Видинския гарнизон. Силите на въстаниците са подпомогнати от едно оръдие под командването на поп Андрей, но то не успява да наклони везните в тяхна полза. След тридневни улични боеве правителствените сили, командвани от подполковник Халачев, отблъскват въстаниците от Лом.

Атентатите в Ню Йорк и Вашингтон

Атентатите от 11 септември 2001 г. са поредица от 4 съгласувани самоубийствени атаки срещу САЩ, извършени на 11 септември 2001 г. в Ню ...

Прочети повече

На 25 септември сутринта, под ръководтсвото на Гаврил Генов, въстаниците нападат насочващите се в гръб на въстанието във Фердинанд войскови части при гара Бойчиновци и след ожесточено сражение ги разбиват (Бойчиновски бой). Победата повдига бойния дух на въстаниците и те се насочват към Враца, но след сражение с правителствени войски са отблъснати. Въстанически сили също са разбити след ожесточен бой при Брусарци с частите на Видинския гарнизон. В същото време е преодоляна съпротивата на въстаниците в Петроханския проход. Многобройни тежковъоръжени войскови части напредват в посока към Фердинанд и Берковица. За да спаси въстаниците от пълно изтребление, ръководството дава заповед за отстъпление в посока към Югославия. На 27 септември правителствените войски влизат във Фердинанд. На 28 и 29 септември се водят само откъслечни боеве между отстъпващите въстаници и армията.

Въстанието в други части на страната

В Пловдив и околността въстанието не е подкрепено от местното население и практически не избухва. В Пазарджишко въстават някои села, сред които Мухово и Лесичево. На 24 септември въстаниците безуспешно атакуват гара Саранбей.

След заминаването на Димитров и Коларов за Северозападна България, в София не се предприемат подготвителни мерки за въстание. Причината за това е, че софийската организация на БКП е доминирана от привърженици на легалната съпротива срещу режима на Цанков. В крайна сметка е организиран военнореволюционен комитет в състав Антон Иванов, Димитър Гичев и Тодор Атанасов, но той е разкрит и членовете му са арестувани още на 21 септември. Неизбухването на въстанието в София позволява на правителството да използва силните военни части, съсредоточени там срещу въстаниците в други части на страната.

Въстанието избухва в ограничен мащаб в Ихтиманско и Самоковско, както и в отделни села в околностите на София и Пирдоп. Завзети са Ихтиман и Костенец, но въстаниците са бързо разгромени от силни войски, дошли от София.

Васил Левски създава първия революционен окръг в България в с. Голям извор

Голям извор е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, Област Ловеч. Жителите на Голям извор извоюват специален статут ...

Прочети повече

Още преди началото на въстанието между БКП и ВМРО се сключва споразумение, според което БКП няма да вдига въстание в Пиринско, а ВМРО няма да пречи на подготовката му в другите части на страната. Впоследствие и двете страни не спазват споразумението. Въпреки споразумението въстават привърженици на БКП от Разложка околия, където ръководител на бунта е Владимир Поптомов. ВМРО се намесва в конфликта на страната на правителството. След кратки въоръжени действия, въстаниците се оттеглят в планините.

Въстание избухва в отделни села в Търновско, Шуменско и Бургаско.

Причини за неуспеха

Има множество и различни причини за неуспеха на въстанието. Арестите на опитни комунистически дейци в началото на септември води до слаба организация на въоръжените действия. В голяма част от страната дори комунистите не посрещат идеята за въстание с ентусиазъм. То не избухва в големите индустриални центрове - София, Варна, Бургас, Пловдив, където са съсредоточени немалка част от привържениците на БКП. По този начин се дава възможност на правителството да използва големите войскови части в тези градове срещу въстанието в селските райони. Въпреки специалните усилия на БКП за агитация сред българските войници, армията застава изцяло на страната на правителството, макар че повечето войници произхождат от бедни селски семейства, традиционно симпатизиращи на БЗНС и БКП. Железниците на страната, в които през предишните години избухват едни от най-големите стачки, по време на въстанието функционират успешно, ръководени от социалдемократическия министър Димо Казасов.

В мемоарите на Веселин Бранев е описана следната история: полковник Борис Бракалов, легендарен герой от войните, човек с леви идеи, разбрал за подговяното въстание, на среща с Димитров и Коларов им предлага да мине на тяхна страна с всичките командвани от него войскови части. Димитров и Коларов му отказват.