Битката при Поатие

11507
Битката при Поатие

732 г.

На 10 октомври 732 г. френско-бургундските сили под командването на майордома на Меровингите Карл Мартел нанасят съкрушително поражение на арабските завоеватели от Омаядския халифат, която бележи края на арабското нашествие в Европа. После Карл Велики започва реконкистата (освобождаване) на завладените от арабите територии, продължила 760 г. и завършила чак 1492 г.Битката при Поатие е следствие на двадесетгодишни арабски завоевания в Европа, започнали през 711 г. с нашествието на Тарик ибн Зияд във визиготските християнски кралства на Иберийския полуостров.

За времето си Омаядският халифат е най-голямата военна сила. На изток арабските войски достигат до днешен Пакистан. Арабската империя поглъща Персийската Сасанидска империя и големи територии от Византийската империя след пробива си в битката при Ярмук през 636 г. и през 718 г. достигат портите на Константинопол, откъдето са отблъснати с общите усилия на българите под командването на хан Тервел, който ги побеждава при Адрианопол, и византийците под командването на император Лъв III. Възможност за експанзия им остава през днешна Испания.

Франкското кралство, чиито майордом е Карл Мартел, владее повечето територия от съвременна Франция, Западна Германия, Белгия и Холандия и се опитва да изгради първата западноевропейска империя след падането на Римската империя.

Арабите на Ал Самх ибн Малик, главен управител на Андалусия, превземат Септимания през 719 г. след завземането на Иберийския полуостров. Ал Самх установява столицата си в Нарбона през 720 г. и завладява няколко града под контрола на визиготските графове, но през 721 г. херцог Одо Аквитански изненадва арабите при обсадата им на Тулуза, разбива ги и ранява смъртоносно самия Ал Самх ибн Малик. Това поражение обаче не прекратява арабските набези в Галия и през 725 г. те достигат Отун в Бургундия.

През 730 г. Одо се съюзява с берберския халиф Утман ибн Наиса, владетел на Каталуния, дава му дъщеря си за съпруга и арабските набези на негова територия са прекратени. На следващата година обаче Утман въстава срещу управителя на Андалусия Абд ал Рахман, който бързо потушава бунта (Утман е принуден да се самоубие, а дъщерята на Одо е изпратена заедно с главата на съпруга си в Дамаск) и насочва вниманието си към Одо.

Абд ал Рахман довежда огромен брой тежки арабски и леки берберски конници и войници от всички провинции на халифата в подготовка за похода през прохода Ронсево на север от Пиренеите. Според анонимен арабски източник „Тази армия минаваше из всички места като опустошителна буря.“ Одо събира армията си пред Бордо, но е победен и Бордо е плячкосан.

Арабските конници тогава напълно опустошават част от Галия. Техните собствени истории казват, че „правоверните проникнаха в планините, стъпкаха пресечена и равна земя, плячкосваха надалече в страната на франките и удариха всички с меч, дотолкова, че когато Одо дойде да се бие с тях на р. Гарона, избяга.“ Одо се обръща към франките за помощ, на което Карл Мартел склонява, след като Одо се е съгласил да му се подчини.

През 732 г. арабите напредват на север към р. Лоара. След като е унищожила съпротивата в тази част на Галия, нахлуващата армия се е разделила на няколко части. Възможна привлекателна точка за арабите (според вторият продължител на „Фредегарската хроника”) е абатството Сен Мартен де Тур, най-престижното и свято място в Западна Европа за времето си.

Карл Мартел знае, че освен него няма кой да спре мюсюлманското нахлуване в Западна Европа. Научавайки за тяхното приближаването, събира армията си (20-50 хил. д.) и поема на юг с надеждата да изненада арабите. Тъй като възнамерява да използва фалангова формация, за него от първостепенна важност е да избере за бойно поле залесена равнина, която ще възпрепятства противниковата конница.

Умира Георги Сава Раковски

Георги Стойков Раковски е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борб...

Арабите нямат добро разузнаване и са изненадани да се натъкнат на присъствието на голяма вражеска сила на пътя им за Тур, недалеч от Поатие (250 км. югозападно от Париж). В продължение на седем дни двете армии се дебнат, прибягвайки само до малки схватки.

Абд ал Рахман изчаква да се съберат всичките му сили (между 30 и 80 хил. д.) , което се случва, но все още е обезпокоен. Отлагането обаче дава възможност и на Карл да събере пехотните си ветерани от краищата на кралството. Някои от тях служат под неговото командване още от 717 г. Той също свиква опълчение, но то се оказва полезно само за събиране на храна и тормозене на арабите.

Никой от двамата пълководци не желае да нападне, но накрая Абд ал Рахман се чувства задължен да заповяда нападение преди по нататъшно застудяване и срама от отстъплението. Арабите трябва да се изкачват по горист хълм, за да стигнат франките, което неутрализира част от преимуществото им в численост и тежка конница. Там на високото франкската пехота е построена във фаланга сред дървета, което им помага да устоят на арабското конно нападение.

Абд ал Рахман вярва в тактическото преимущество на тежката си въоръжена с копия и мечове конница, но неколкократните им устремни атаки, заповядани от арабския командир, се разбиват във вътрешността на дисциплинираната франкска пехотна формация. Издръжливите и опитни войници на Карл постигат това, което е смятано за непостижимо на времето – устояване на пехота срещу атака на тежка кавалерия.

Арабите, които успяват да пробият квадрата на франките, се опитват да убият Карл, но неговите феодали го заобикалят и не допускат нападателите. Изходът на битката все още е неясен, когато, според франкските историци, сред арабите тръгва слух, че техните противници заплашват плячката, която са домъкнали от Бордо. Някои от арабите веднага се втурват към лагера, за да защитят имуществото си.

Българската църква е обявена за автокефална

Българската православна църква – Българска патриаршия е древна автокефална поместна източноправославна църква. Признатият й на 8 ...

Според мюсюлманските разкази за битката по средата на боя на втория ден (франкските извори дават за продължителност на битката само един ден) франкски разузнавачи, изпратени от Карл, извършват набези срещу арабския лагер и керван с провизии.

Карл е изпратил разузнавачи да предизвикат хаос в арабския лагер и да освободят колкото се може повече роби с надеждата това да отвлече вниманието на враговете му. Опитът е успешен и мнозина араби се връщат в лагера си. За останалите това изглежда като пълно отстъпление и скоро всички тръгват назад.

Абд ал Рахман е обкръжен и убит, докато се опитва да спре отстъплението. „Цялото войнство избяга пред врага - откровено пише един арабски източник, - и мнозина погинаха в бягството“. Франките възстановяват формацията си и остават на мястото си през нощта, мислейки, че боят ще начене отново на следния ден.

Когато на следващия ден арабите не възобновяват нападението си, франките още не помръдват, защото се страхуват от засада. Карл предполага, че противниците му се опитват да го примамят да слезе от хълма. Само след подробно разузнаване на омаядския лагер, в който са оставени дори палатките при прибързаното напускане, франките разбират, че арабите са се отправили обратно към Иберия с колкото плячка могат да носят.

В тази съдбоносна битка загубите на франките са 1500 души, а арабите губят 10 000.

Основана е Германската демократична република

Германската демократична република (съкратено ГДР), неофициално наричана Източна Германия, е социалистическа държава, основана на 7 окт...

През 735 г. новият управител на Андалусия Укба ал Хаджадж нахлува във Франция, прекосява р. Рона, превзема и плячкосва Арл. От там продължава нашествието си в Прованс, където превзема Авиньон, въпреки силната съпротива. Неговите сили остават във Франция около 4 години. Карл Мартел възвръща повечето от завзетата от арабите територия в походите си през 736 и 739 г. с изключение на гр. Нарбона, който пада през 759 г. Арабската армия отстъпва назад през Пиренеите.

Карл е убеден, че не бива да се допуска арабите да се установят в Галия. Той тръгва на поход срещу нашествениците, побеждава ги при Арл, превзема и опустошава града, побеждава също в битките при Авиньон и Ним, а основната омаядска армия сразява в битката при р. Бер, недалече от Нарбона. Но именно след битката при Поатие получава името Мартел („чук“, от френски „marteau“).

Франките си вземат поука от сблъсъка си с тежката арабска конница и създават собствена тежка кавалерия, дала начало на западното рицарство.

Битката при Поатие не се превръща незабавно в символ на сблъсъка между християнската и ислямската цивилизации. А и църквата, която е основният производител на исторически ръкописи, не е особено благосклонна към незаконнородения победител от Поатие, който при това е присвоил нейни имущества.

Споменът за Карл Мартел и Поатие отново е възроден след 350 г., по времето на кръстоносните походи за освобождаване на Йерусалим от арабите.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Роден е Ян Амос Коменски
Роден е Ян Амос Коменски

На 28 март 1592 г. е роден Ян Амос Коменски. От Моравия Роден е на 28 март 1592 г. в Моравия, най-вероятно в село Нивнице (други 2 селища се споменават...